Определение на тавана на цената

Таванът на цената е ограничение на най-високата цена, която може да бъде начислена. Този таван обикновено се налага от държавно образувание, за да се предоставят основни стоки и услуги на разположение на лица с ниски доходи. Например, правителството може да наложи таван на цената на наемите, начислявани върху жилищни имоти в неговите граници, или на някои хранителни продукти, които се считат за съществени. Целта зад налагането на таван е да се поддържат достъпни цени за потребителите с ниски доходи.

Често срещан страничен ефект от тавана на цените е, че нивото на предлагането пада, така че има недостиг на стоки или услуги, които са предмет на тавана. Това създава изкуствен дисбаланс между търсене и предлагане, който в крайна сметка може да стане толкова тежък, че правителството, налагащо тавана, намира за необходимо да повиши допустимата максимална цена. Този недостиг се появява, защото таванът на цените не генерира достатъчна печалба за производителите да генерират повече от контролираните стоки или услуги.

Друг страничен ефект е, че се развива черен пазар, където потребителите, готови да платят повече пари от наложената цена, ще получат незаконно желаните стоки или услуги на по-висока цена. Когато доставчиците на контролирани от цената артикули установят, че могат да спечелят значително повече на черния пазар, те ще бъдат още по-малко склонни да продават при наложения таван на цената, което създава по-голям дисбаланс в търсенето и предлагането.

Още един резултат от ценовия таван е, че продавачите ще се опитат да заобиколят максималната цена, като начисляват допълнителни такси. Например, те могат да изискват административна такса, такса за обработка или такса за гориво. Във всички тези случаи целта е да се увеличат общите им приходи, като същевременно теоретично останат в законовите граници на закона. Този подход е по-малко явно незаконен от продажбата на черния пазар.

Краен резултат от наложен таван на цената е, че продавачите се опитват да запазят печалбата си, като намаляват качеството на своите стоки. Например, наемател в зона, контролирана под наем, би могъл да сведе до минимум сумата, похарчена за поддръжка на имота, докато продавачът на печени изделия може да включва брашно с по-ниско качество в продаваните продукти.

Накратко, ценовият таван има тенденция да налага изкуствени ограничения на пазара, което както купувачите, така и продавачите могат да работят, за да избегнат.