Ликвидация

Ликвидацията е процес на разпродажба на всички активи на дадено предприятие, уреждане на неговите задължения, разпределяне на останалите средства на акционерите и закриването му като юридическо лице. Процесът на ликвидация е възможен резултат от фалит, в който дадено дружество влиза, когато няма достатъчно средства, за да плати на своите кредитори. Декларацията за несъстоятелност може да бъде доброволна или неволна. Петиция за ликвидация на дружество може да бъде отправена до приложимия съд от кредитори, които не са платени от дружеството; ако бъде предоставен, бизнесът неволно ще влезе в несъстоятелност.

Ако даден бизнес се ликвидира поради фалит, набраните средства първо се използват за плащане на кредиторите; ако останат пари в брой след плащането на кредиторите, остатъчната сума се разпределя между акционерите. Редът на предпочитание за изплащане при образуване на предприятие (известен като приоритет на вземанията) е както следва:

  1. Обезпечени кредитори (ръководна длъжност)

  2. Обезпечени кредитори (младша позиция)

  3. Необезпечени кредитори

  4. Притежатели на предпочитани акции

  5. Притежатели на обикновени акции

Получената цена за активите на компанията може да бъде по-ниска от очакваната, ако продажбата се извършва на бърза основа. Това е така, защото продавачът няма достатъчно време да намери възможно най-големия пул от потенциални купувачи, така че малкото купувачи, с които се е свързало, да могат да наддават по-ниско и пак да очакват да постигнат печелившите оферти. Следователно, общ резултат от ликвидацията е, че не са останали остатъчни средства, които да плащат на акционерите. Това може също да означава, че не са останали достатъчно пари в брой, дори да се разплащат с кредиторите. Ако е така, първо се изплащат обезпечените кредитори и се използва намален план за изплащане за изплащане на останалите средства на необезпечените кредитори.