Определяне на разходите за капацитет

Разходите за капацитет са разходи, направени за предоставяне на определен обем стоки или услуги на клиентите. Например, една компания може да управлява производствена линия на три смени, за да предоставя своевременно стоки на своите клиенти. Всяка следваща смяна представлява допълнителни разходи за капацитет. Ако компанията желае да намали структурата си на разходи, тя може да елиминира промяна, макар че това намалява нейния капацитет.

В концепцията за разходите за капацитет може да се включи широк диапазон от разходи. Например, ако организация изгради производствено съоръжение, за да разшири капацитета си, ще бъдат направени следните постоянни разходи:

  • Амортизация на сгради и оборудване

  • Поддръжка на сгради и оборудване

  • Застраховка на съоръжението и оборудването

  • Данък сгради

  • Охраната на сградата

  • Помощни програми

Разходите за капацитет обикновено са фиксирани. Това означава, че бизнесът трябва да ги предизвика дори при липса на каквато и да било търговска дейност. Като се има предвид техният фиксиран характер, разходите за капацитет ще увеличат риска от загуба на бизнес при спад на продажбите. Следователно е обичайно предприятията да намалят нивата на капацитета си по време на спадове на бизнес цикъла, които могат да включват кофражни съоръжения. Точният размер на капацитета за поддържане може да бъде планиран за използване на планирането на изискванията за капацитет, което изчислява необходимите нива на капацитет при различни нива на продажби и продуктови комбинации.

Възможно е до голяма степен да се елиминират разходите за капацитет, като се прехвърли работата на трети страни. Резултатът обаче обикновено е по-висока цена на произведена единица, тъй като тези трети страни ще включват режийни такси в ценообразуването си. Също така, увеличените променливи разходи, начислени от трети страни, са склонни да намалят общата печалба, спечелена от даден бизнес.

Друга възможност е да се намали капацитетът и също така да се повишат цените на продуктите. Тази комбинация намалява търсенето на клиентите, за да съответства на намаленото ниво на капацитет, като същевременно потенциално увеличава печалбите на компанията. Този подход обаче работи само когато клиентите са относително нечувствителни към повишаването на цените, което е по-вероятно да се случи, ако дадена компания има силни продуктови марки, които клиентите възприемат като имащи голяма стойност.